Митко е гражданин на около тридесет, цветнокож, весел като девойка и много по-дебел. Този необикновено космат и учуден образ има благоволението да си купи дисково кино или както е прието да се казва сред масата Ди Ви Ди. С толкова интерес и детско любопитсво той инсталира магическото устройство на шкафа в хола и започва да гледа без значение какво и кога. Това което вълнува бедната душица е да увеличи музиката до дупка и да гледа с настървение всеки диКС който му попадне. Рушашти си скали, падащи камъни, мокри поръчки, нежни и прохладни сцени всичко това има съвсем друг смисъл когато се гледа през онова нещо. 
Ама казали му да си вземе сателит- НЕ- решително и смело отговаря героя. Предложили му кабелна- той ги анатемосал! 
Искал човека това- това си и закупил. Обаче, О богове, да вземе да му се скапе машинката след пет месеца изродска експлоатация, това е вече нещо прекалено! Отива татко Барба в сервиза и културно заявява:
-Ето това ми е гаранцията, ето ми и устройството, бихте ли моглЕ да ми го стегнете колкото меже по-бързешката.
-Немаш зор бро!- казал техника, младо момче родом от около софийско, и усмихнато продължил -Ела след седмица да си го отнесеш.
Чакане, брррррррр, гняв, цъткане тц тц тц, гледане на филми в съседиете- густо! Седмицата с неистови мъки минава.
Нашето иначе толкова симпатично момче отива до сервиза с подарък в ръка... Но, ето че късмета пак го изоставя- апарата не е готов- нямало части обяснява момъкът.
Чакане, зор, лоши думи и груб език, супа без месо, вар, цимент, гипс и Ди Ви Ди няма.
Ядосва се нашият герой! Иска неговите съкровени мечти да са отново реални, но вече и нов проблем идва... Гаранцията му изтича съвсем скоро а апарата е в кухнята, дали няма да му вземат пари за ремонта??????
Тюхка се барбарона и клати дебелото си шкембе. Не вярва като му се казва, че няма да даде и грош. Не ще и да чуе за забавяне, семейството чака.
Звъни той по малкия телефон и все един отговор- няма да е тази седмица бате. Ярост нечовешка кипи дори около него, не ще и да чуе за друго.
И ето идва най-щастливият ден. Цял следобед потрива ръце сякаш да предизвика добря късмет, плюе все вляво за да гони злото. Дава цигари на всички туземци в радиуса на неговото обкръжение. Гаранцията е изтекла, машината е в ремонт, няма спасение на този свят, но ето че има светлина на хоризонта- поръчали са части оригинални от братска Турция, още миг и ще е готово неговото Ди Ви Ди.
На следния ден татко Барба е отново пред телевизора и свързва техниката към приемника. Какви влажни очи, усмивката му направо тече по яката, децата се хилят и подскачат, жената седи и наблюдава от вратата потънала в захлас. О колоко притеснения са неизбежни за човека когато любимите му неща са на ремонт- сякаш роднина или приятел е в болница.
Ето го и днес Митето- вече Ди Ви Ди-то е минало но втори план- сего интереса му всецяло погълнат от новия му Джи Ес Ем в лилаво, подарък от бъдещите зетове.
Е, това ако не е щастлив живот, здраве му кажи! Така приключва той беседите си с околните- така ще приключа и аз!